Пролет е! Всичко навън се разпуква и започва да кипи от живот, а блогът тъне в дълбок зиме сън все още… причините за които са твърде разнообразни и е излишно да ви ги споделям в момента. След слабия старт на новата филмова година през, който нито едно филмово заглавие не можа да ме накара да прекрача прага на киносалона, ето че дойде пролетта, а с нея и първия блогбастър, който успя да среже лентичката за тази година. С големите си претенции и големия си бюджет / 250 милиона долара/ "Джон Картър: Между два свята” е онова гигантско, шумно, семейно забавление, което чакахме още от излизането на първия трейлър на бял свят. Като цяло той оправда всичките си обещания касаещи визията на филма и специалните си ефекти, но за съжаление това е единствения плюс с който може да се похвали.

Макар голямата си дълготрайност филма не можа да представи най – важните си елементи както трябва, а за един филм най важното е той да има сюжет, който да представя всички сюжетни линии максимално добре, да запознава зрителя с информацията която го интересува. На много места нещата са твърде неизяснени при условие че филма е правен по книга където всичко си е казано как трябва да бъде.

От техническа гледна точка филма е добър, но не е перфектен само защото трябва да говорим и за трето измерение. Невероятни специални ефекти, като тук е хубаво да се отбележи и нашумялата напоследък битка в която нашия герой се справя безпроблемно с така наречените „бели маймуни”. Сцена, която си заслужава да се гледа многократно, и доколкото разбрах била кандидат за някакъв списъка с велики сцени в историята на фантастичното кино. Браво! Не бива да пропускам и визията на зелените марсиянци, които с размерите си и специфичния цвят на кожата ни напомнят много на сините наавита от Аватар, може би ги различава само още единия чифт ръце. Нещото, което тук ме издразни още когато си купувах билета беше неговата цена, заради третото измерение добавено за пореден път абсолютно ненужно. Всъщност излъгах, нужно е но за съвсем други цели. Това е от онези 3D филми при които 10 минути след началото му забравяш че гледаш 3D. В никакъв случай не прекрачвайте прага на киното с нагласата да видите излизащи от екрана летящи кораби или големи бели маймуни да ревът пред носа ви. . .няма такова нещо. За филм с такъв бюджет нещата от към 3D са плачебни.

Филма свършва с огрооомна широко зейнала порта, която ни подсказва, че създателите са мислили и за продължение. С едва 30 милиона печалба за първия уикенд в САЩ ако успеят да скалъпят нещо, феновете биха се радвали от все сърце. На мен не ми се вярва!

С поносимо кадърната актьорска игра и хубавите ефекти филма стъпва от едната страна на везната, но от другата страна тежат определено несполучливия сюжет и кофти 3D презентацията и така немога да преценя точно на къде трябва да се наклони . За това, че е първия филм за тази година, който все пак ме накара да се довлека до киното, за това, че от време на време беше задоволително забавен, бих загърбил някои кусури и бих дал положителна оценка  /колкото може да се каже че 5 от 10 е такава/ !