Перфектна визия, перфектен монтаж, перфектно движение на камерата, отлична актьорска игра, завладяваща музика и Дейвид Финчър. И макар да не надминава миналогодишното си произведение, по мое мнение, на фона на това, което се изля през 2011  ''Мъжете, които мразеха жените" си е цяло постижение. Филм за ценители на доброто изкуство, които не ходят на кино, само за да плющят пуканки и кола, което пък до някаква степен обяснява факта, че аз бях най - младото същество в киносалона, но идите ли на прожекция на Трансформърс ще разберете за какво говоря.

Филма е комедия. Аз мразя комедиите! Но това е един друг вид филм от този жанр, нещо по различно, което ще докосне сърцето ви по начин по който малко филми могат да го направят и в това се крие тайната на успеха му. Изобилстващ от емоционални моменти, филма показва как без солиден бюджет и купища ефекти може да се направи нещо, което става за гледане. Ще ви спестя всякакви подробности относно сюжета на филма и ви приканвам - гледайте го!

Не съм очаквал, че ще седна да гледам филм от този тип, но го направих и никак не съжалява. Макар, че филма беше с ясен край още от средата, държеше в напрежение през цялото време. Останах доста изненадан.

Не всичко от това, което изгледах в последните дни беше добро, но някои от тях набарваха златната среда. "Дилъри на време" застава точно по средата на моите предпочитания, защото:

1. Историята е интересна, заинтригува още от самото начало /поне до към първия половин час/ и най - важното каточели не имитира и не взема назаем нещо от други филми или поне аз не забелязах.

2. От към отрицателна гледна точка, това беше филм, който ако беше попаднал в свястни ръце би се превърнал в нещо интересно за гледане и след онези 30 споменати минути по горе. Да, след първия половин час филма започва да зацикля и то сериозно, дължащо се само и единствено на еин човек /не, не е Джъстин/ - Андрю Никъл.

След като ни запознаха с номера за "времето", че то е нещото, което поддържа телата ни изправени /което беше наистина интересно и иновативно/ нататък историята продължава, като ни въвличат в един ненужен романс каточели силите на Никъл са се изчерпали и не е можал да измисли нищичко фруго. Но той определено е знаел, че това ще се хареса на масовата аудитория и все пак го е вмъкнал и е комерсиализирал всичко останало до самия happy end.

"Котаракът в чизми" е последната анимация за 2011 година и смея да твърдя, че разочарова тотално. На фона на всички анимации, които излязоха през годината, това ми се струва, че е най - слабата от към история и забавни моменти. Освен, че използва готова история като главно действие, никой не се е постарал да вмъкне поне дозата хумор, която е така характерна за този тип филми. Не казвам, че такива липсваха, но бяха в сравнително малко количество, на моменти дори ми се стори скучен. Соловото изпълнение на рижавия котарак от фруга страна пък трупа голям запас, което може да му осигори профължение, в което се надявам да има в повече от всичко.