Привет уважаеми читатели, днес ще ви занимая за кратко време с филм, който не съм очаквал, че ще предизвика такъв интерес у мен. Признавам си разбрах какво се задава едва това лято, а самия проект е бил замислен още преди 4 години. Срамувам се! Или по скоро не, радвам се, че филма достигна толкова бързо до мен и не ми се наложи да скърцам със зъби и тропам с крака нервно докато чакам бавно и славно проекта да се осъществи и види бял свят. 3 месеца бяха предостатъчни да тръпна с нетърпение докогато дойде самата премиера. Изгледах филма с голям интерес и мога да си призная, че това бяха може би най – оправданите 12 лв за билет, които съм давал някога… изключение може да направи Хобит, но нека се съсредоточим не в Средната земя, а се вдигнем високо, високо над морското равнище.
„Гравитация” не е върхът на оригиналността и си го признавам още в началото на коментара си, неговата магия се крие дълбоко в режисьорската магическа пръчка или с други думи - Куарон се е стремял към другa страна – да направи филм, толкова натъпкан с напрежение, че практически историята и сюжета да остават на заден план. Историята е от ясна преясна, още от самото начало, но разковничето тук е, че не се търси история, а това по какъв начин е представена тя, а именно изключително емоционалната страна на сюжета. Честно казано не виждам заглавие, което има потенциала да ме впечетли толкова от към емоционална гледна точка в най – скоро време или поне да се ограничим до края на годината. И понеже малко закъснях с мнение по въпроса интернет пространството много преди мен се наводни с изключително положителните коментари ревюта и мнение, за това предлагам да направя една извадка на някои от най – интересните такива от българското блогърско общество. Коментари писани от професионалисти, които безпристрастно могат да изкажат мнение.

Започвам с качествения контрол на
http://filmche.net/ където автора не също не крие опасенията си, че едва ли ще има друго заглавие тази година, което ще премина така безцеремонно контрола.
„Гравитация” на магьосника Алфонсо Куарон е най-зрелищното, разтърсващо и изцеждащо киноизживяване, което може да ни предложи 2013-та. Това не е филм за космоса, това е филм, който буквално ни изстрелва в космоса. Първата 15-минутна сцена е дръзка демонстрация на майсторство във всяко отношение – визия, идея, чудати ъгли на заснемане, свръхреалистични ефекти, най-сполучливото 3D конвертиране, което сме виждали досега, музика и актьорска игра.
Продължаваме нататък този път с не толкова злият език на автора пишещ в
http://cinemascrotum.wordpress.com/ -
Атмосферата е смазваща. Колкото и иронично да звучи това за филм, чието действие се развива извън атмосферата, „Гравитация” има най-страховитата и обсебваща атмосфера, на която съм бил свидетел. И всичко това е постигнато с един и половина актьори и почти никакъв звук. /за разлика от Майкъл Бей и останалите земни червеи, Куарон поне е наясно, че звукът във вакуум е невъзможен/ Представете си беззвучни експлозии и забиващи се около Вас шрапнели, които просто не може да чуете. Ако си мислите, че по този начин зрителите губят от цялостния експириънс, жестоко се лъжете. Ефектът е точно обратен и кара „Гравитация” да е от онези филми, след които ще Ви боли задника. Но не защото някой в киното Ви е изнасилил, а защото през цялото време сте търкали ръба на седалката от напрежение. Специално внимание обърнете на сцената с разрушаването на МКС – това са най-безшумните и стресиращи, а в същото време най-впечатляващи и зрелищни секунди, които съм гледал тази, миналата, че и по-миналата година. Той отценява филма с 9 от десетобалната система и това лично ме кара да се замисля, колко филма в този блок са надминали поне 5-тицата.
http://operationkino.net/ споделят:
„Гравитация“ ще ви разтърси. Повярвайте ми, превел съм достатъчно синопсиси за третокласни екшъни, за да знам колко изтъркано звучи това определение. Този път не е така. От визуална гледна точка филмът е шедьовър. Ще се наложи да използвам и популярното клише, че една история е добра, когато успее да ви пренесе в своята реалност. Предстои ви не само да гледате филм за космоса, а да прекарате час и половина в него…. Адмирациите към Куарон са още по-заслужени, като се има предвид, че говорим за реализъм във филм, изграден само от специални ефекти. След началния 15-минутен кадър ще се чувствате най-малко като след атракция в увеселителен парк, а тези със склонност към агорафобия със сигурност ще изпаднат в шок. Лично аз не се сещам за друг случай (да ме прощава „Аватар“), в който 3D-технологията да е ключов елемент от въздействието на филма. И това при положение, че конвертирането е извършено по време на постпродукцията. В заключение не бива да пропусна да кажа колкото и клиширано да звучи, че това е филм, който задължително трябва да гледате на кино, но побързайте защото родните киновериги със всяка изминала седмица намалят броя на прожекциите, а ако това се дължи в следствие от интереса на публиката към заглавието, в съзнанието ми излизат поне още 3 теми, които могат да бъдат обсъдени, но нека не цапаме хубавата тема. Не се изпускайте от седалката и просто отворете сетивата си!
About the Author
Lorem ipsum dolor sit amet, cotur acing elit. Ut euis eget dolor sit amet congue. Ut vira codo matis. Sed lacia luctus magna ut sodales lorem.
0 коментара