Тенденция е през последните няколко години на голям екран да се завръщат стари муцуни до болка познати ни, но с нови по различни случки този път съпроводени с купища специални ефекти, които от своя страна пък правят поне малко по – поносимо гледането им за повече от 20 минути. След завръщането на Батман и Капитан Америка, дойде ред на червения килим да се изтопорчи и човекът с главно „С” и червено наметало – Супермен. „Човек от стомана” е заглавието този път, а в него участие вземат супергероите,  режисьорът Зак Снайдер и продуцент Крис Нолан. Такам…първия няма какво да му коментирам, той е луд и едва ли някой се съмнява в това вече, но се чудя как може в подобна паплач участие да намира и батко ви Нолан? Явно работата му със мъже притежаващи супер сили му харесва и е решил да продължи, но все си мисля, че истината клони малко към Отмъщение и се готви нещо много по голямо и сборно, нещо ударно Марвелсо. Напълно не нужното рефрешване на героя е от изключителна необходимост в момента при положение, че с Батман нещата приключиха, а за сбирщина на мутанти борещи се за дял на един екран са нужни повече от един герой. Или с други думи … „нека развием героя в собствен филм без значение дали ще се харесал или не на аудиторията, а след това ще ги съберем на едно.

А ако трябва да говоря конкретно за филма…ами не струва и ще ви кажа защо според мен. Това е поредния клиширан блогбастър, който има изключително големи претенции с изключително малък потенциал. Това е филм следващ стриктно модерния шаблон наложен в Холивуд през последните години, където всичко е еднакво само героите и имената са различни. И тук имаме младо копеле с тежка просълзена история, който задължително е положителен герой. Веднага след него се появява и познайте КОЙ? Не, не е Делян Пеевски, а лошия персонаж, който по дяволите иска да завладее света. В допълнение слагаме и една пача, мотаеща се като муха без глава наляво надясно, а в случая нагоре и надолу. И накрая естествено трябва да напълним и очите на всички, които са си купили билети за тъп филм, който преди това са го гледали поне 10 пъти – или следва частта с финалната битка, където обикновено нещата се развиват така: дсфдфсдфнс€$$%3айх((*$№@2сдбъефж…. и доброто побеждава!

Рядко ми се случва да седна и да гледам филм от подобно естество. И след края на този за пореден път се убедих, че не изпускам нищо с това мое начинание да стоя далеч от разни хорър историйки.

Както повечето филми в от този жанр и тук сюжета не е нещо, с което може да се похвали произведението. Семейство новонанесли се в новото си жилище след поредица от мистериозни случки осъзнават, че къщата в която са се задомили е обладана от духове и демони. Мигновено решават да потърсят помощ и докато тя се подготви за действие единия член от семейството бива обладан от недобронамерена невидима сила, която в последствие бива изгонена насилствено от тялото на новия си гостоприемник и всички заживяват хепи. Извинявам се за.. спойлера, колкото може да се нарече спойлер, защото подобна история сме виждали не веднъж, и на всичкото отгоре ни е писнала.

Може би тук целта е била друга? Като всеки един ужас, и тук имаме типичните за жанра стряскащи моменти, но колко стряскащи могат да са те, може да си направите сами сметката като го изгледате. При мен лично такива липсваха при положение, че го гледах някъде към 1 посред нощ, но може и проблема да е някъде в мен. Така, че и от тази гледна точка филма не работи.

Като цяло както казах и в самото начало хорър филмите не са ми в кръвта, колкото и да се опитват да ме оклепат с такава през екрана. Дочух, че режисьора се слави с интересни неща в SAW, но просто това не е моят жанр. Може би любителите на такива истории ще намерят нещо за което могат да се закачат и се надявам да им хареса, защото филма идва у нас с рекламния лозунг, като един от най – успешните в бранша на хорър историите.