Когато човек си няма работа се чуди с какво да си уплътни бездействието и точно в такива моменти в мозъчната ми кухина се случват чудеса. Хрумна ми една идея, която не е чак толкова безмозъчна, та дори напротив, за някои може да се стори интересна. Лятото си отиде и пред праговете на кино салоните са се дотътрири есенно-зимните хитове. От една страна това е добре, от друга това е много добре, но от трета не чак толкова добре, колкото от първата страна /понякога и на мен ми е трудно да се разбирам/. На много от вас ви стана ясно още от средата на лятото, че ще станем свидетели на филмов сезон, който ни направи на истински маймуни, но за сметка на това вече става традиция през есенно-зминия сезон да излизат най – стойностните филмови заглавия за годината, затова съм ви изготвил един не много голям списък с онова, което ни очаква до края на провалентата от към филмова страна, година. Тук идва въпросът дали наистина от Холивуд са ни запазили най – доброто за десерт? Това тепърва ще се разбере. Естествено няма да ви изброя целия списък, а съм отделил само онова, което масовата публика мели наред с килограми пуканки и кола без да се замисля, колко вредно е това за самите тях /психологически и физически/. Общо взето съм селектирал нещата така: филми, които обещават доста, филми провали / просто няма как да минем и без тях дори си имам фаворит/и/ и филми, на които не бива да се обръща кой знае какво внимание. И така започвам:

Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг и Дейвид Финчър. Това са имената, на които аз лично разчитам най – много. Имената, които се надявам, че ще ни стоплят през студените дни в топлия киносалон. Имената, които ще ни накарат да изхарчим някой друг лев за кино. Факт е обаче, че са само три, но количеството не винаги е критерий за качество. В тези времена и на малкото трябва да се радваме. Но да не ги хваля твърде много, за да не се повтори случката с Карибски Пирати 4 /филм, от който очаквах твърде много, а получих точно обратното/ А ето и въпросните заглавия:

„Приключенията на Тинтин” е заглавие предлагано ни от цели две имена на съвременното кино изкуство - Стивън Спилбърг и Питър Джаксън. Още с появата на първата реклама интернет пространството се наводни с различни коментари относно качеството на самата анимация. Съмнения за нея има да и това си личи, но аз не мисля, че Спилбърг и Джаксън ще оплескат нещата. Филмът е заснет със системата за прехващане на движения, използвана в „Аватар” или „Властелинът на пръстените”. Премиерата e на 04.11.2011.

„Изобретението на Хюго Кабре” е дело на Мартин Скорсезе. Фактите за този филм са доста интересни като например, че това е първият детски филм на режисьора, първият 3D проект, както и първият филм от последните 10 години, в който не участва Леонардо ди Каприо. Дано и този път Скорсезе не се изложи и ни покаже нещо стойносто в тази своя нова насока. Световната премиера е на 23.11.2011 за съжаление в България ще може да го гледаме чак следващата година, с което участието му тук в тази селекция леко се прецаква.

„Мъжете, които мразеха жените” и Дейвид Финчър. За този филм няма какво да се говори, достатъчно е само да си пусните трейлъра и да се отдадете на звуците визуализирани с невероятна атмсофера и мрачно настроение. Финчерска му работа.

Това бяха петте минути в които мед ми капеше от устата. Надявам се да сте се насладили, както му се вика ... тух ше е! От тук нататък здрач се надвесва над статията. Скъпи приятели това определение не е случайно, защото тази есен по света, а и из родните екрани отново ще се разлаят въшлясали псета и напудрени физиономии. И ако все още не се сещате за кого става въпрос мисля да ви помогна. Това е моят фаворит за този сезон. Филм, който за нищо на света няма да пропусна да гледам. Да правилно прочетохте. Ще се довлека до киното и ще го излгледам само, за да мога след това да си излея гнева на воля за и без това пропиляната филмова година. Това нещо наречено филм ще изиграе ролята на катализатор и ще сложи капака на тенджерата с бъркочите, които тази година ни бяха натрапени без ние да искаме това.

„Здрач” е един филм, който аз много уважавам. Просто си признавам, речника ми е беден, за да изкажа това, което ми е на сърце, когато видя нещо свързано с този феномен на съвременното кино-изкуство. За това пък има хора, които се стараят да не щадят нито буквичка от това, което искат да кажат /като за пример бих дал не безизвестния в кино средите cinemascrotum както и неговите последователи/ Датата е 18.11.2011, а аз тръпна!

Нека оставим вампирите да се съвукопляват наволя и обърнем внимание на жанра, който аз доста тача, а именно анимацията. Две заглавия чукат на вратата. „Весели крачета 2” и „Котаракът в чизми” Пингвините /но този път не на мистър Попърс/ ще затанцуват по българските екрани на 18.11.2011 и да си кажа чесно не ги чакам с голям интерес.

По скоро котарака каточели буди по големи симпатий у мен, може би защото това ще е дебюта му на голям екран като главен герой. Действието на филма ще се развива години преди котарака да срещне Шрек и Магарето. А докато ние срещнем котарака ще трябва да изчакаме до 23 декември 2011 г. Когато е премиерата му у нас. И двете анимации ще са в три измерения, което е нормално. По празниците никой не се стиска, а децата тогава искат най – много.

  Няма как да не спомена и факта, че тази есен по кината ще получат и своите мигове слава три родни продукции. Това са филмите на световно безизвестните режисьори Владислав Карамфилов, който ни представя „Операция-Шменти капели”, „Островът” на Камен Калев,  пък Иван Владимиров и Валери Йорданов /чудя се от къде толкова средства за цели двама/ ще ни покажат своите "Кецове". И всичко това в един месец - октомври. На кое от заглавията бихте дали шанс вие? Аз твърде много се колебая дали да не спазя едно от правилата на един човек гласящо следното: