Последен изход 5 е филм, който небива да го вземате твърде на сериозно. Ако прекрачите прага на киното с тази нагласа уверевам ви, че забавлението ще е на 100% че и отгоре. С точно такова настроение влязох в тъмната зала и се настаних удобно. Не мисля да ви занимавам твърде много със същността на филма, защото просто във самия филм няма нищо ново, с което да ви привлече вниманието. Просто се нагласете да гледате още от онова, което сте гледали вече четири пъти и нервно тропайте с крак, ако случайно сте се довлекли до киното по волята на някой си друг излъгал се человек. Прословутата фраза "като две капки вода" в случая може да се перефразира като "пет капки боза", да точно пет са филмите досущ еднакви от самото им начало до самия им край. Отново един всезнайко получава ясно привидение от светите сили, отново този същия спасява група орица, и отново всички биват тежко помъчени в следващия един час. Как не им омръзна да правят всичко това всеки път толкова еднакво, като напечатано то ксерокс копие на курсова работа на мързелив студент. И още по интересно е до ога ще продължава това...Но тук трябва да обърна внимани на нещо, което мен лично ме изненада, а това е края на филма. Тук ставаме свидетели на едно затваряне на кръга и разбираме, че петицата се явява някакво подобие на предистория. От тук може да си извадим едно на ум и да стигнем до извода, че този път Изхода наистина може да е последен. Освен до момента в който друг болен мозък от Холивуд не намери шаблона. 

Всичкото това нещо е дело на един човек, който може би много малко от вас позават / имам в предвид тези от вас, които не ви е*е, кой седи зад камерата, а главно ви интересува какво се случва пред нея/ става дума за Стивън Куейл. Човека е все още нов във бранша затова няма да му наливам много, само ще му препоръчам час по скоро да изхвърли всичките си кинематогравски приспособления и да се закълне пред самия себе си никога повече да не се доближава до подобни уръдия на труда. По - добре си беше, когато стоеше и лижеше задните телесни изящества на чичо Джак. Явно в комбина с него нещата му се получават далеч по добре. Той е директор на продукцията и от него се изисква да владее нещата под свой контрол, а като гледам как е пуснал нещата наричащи се актьори да вилнеят из пространството ми призлява. Той не прави нищо друго освен да прекопирва всичко  онова от предходните епизоди и то по един нбрежен начин. Друг е въпроса, че за филма това е характерна черта, но тук имам чувството, че е намерил шаблона някъде в контейнера и с големи усилия е успял да възвърне онова което е останало от него. 

Единственото добро с което мога да спомена името на Куейли е работата му по третото измерение. Единствено заради това филма си заслужава да се гледа на голЕм екран. Лично за мен това беше най - доброто три де, което бях гледал до момента. Още от самото начало с излизането на надписите под формата на чупещи се стъкла, целия екран пред вас се трошеше на малки стъкълца идващи към вас. Сцената със срутването на моста също беше един от малкото плюсове на филма, а капака яко го затръшна и накрая ръката, която едва ли не щеше да ви зашлеви шамар и да ви изкара от състоянието на полусън, защото всичко случващо се от срутването на моста до края са сцени с яка умирачка разделени със скучни диалози, разгадавайки за пореден път поредността на смъртните случаи. Хубавото 3D няма как да ви учуди поради простия факт, че Стивън Куели е едно от протежетата на Камерън, а всички знаем колко болна тема е това за дъртия въшлясал от пари педеруга.