Надявам се повечето от вас си спомнят за тазгодишния проект на Джей Джей Ейбрамс и Спилбърг, който беше изцяло пренебрегнат от българската публика абсолютно незаслужено, озаглавен Супер 8. Филма представляваше един искрен трибют към старите ленти на Спилбърг, отдавайки му почит с всяка своя сцена. В „Супер 8” са събрани всички онези бележити сцени, които детското ви съзнание е запечатало, несъмнено можете да усетите прилики с по старите заглавия на Спилбърг, като Челюсти или пък Извънземното. Припомням ви това, защото явно Спилбърг го е обзела носталгичната криза и с пълна пара продължава да използва този похват и във второто си приключение за тази година, което ни предлага на нашето внимание. Към нужни или ненужни препрадки ни праща и този път с новото си актуално заглавие „Приключенията на Тинтин” при което ако сте истински фенове, няма как да не забележите и тук леките намигвания за предните ленти на режисьора като „Индиана Джоунс”, „Хвани ме, ако можеш” и леката подсказка с перчема на главния герой за мега хита „Челюсти”. Накрая пък в предвид съвместната работа на Бей и Спилбърг по Трансформърс, е отдал истинска почит и на него, като ставаме свидетели на една битка с два крана изглеждаща отстрани, досущ като сцена извадена от Бей-йовата ламаринена манджа. Във филма имаше и пирати, които сценария ги изискваше, и тук Стивън не се е поколебал да вкара тънка нишка към още един филм /сигорно повечето от вас са се сетили дори и когато го гледахте/ а именно „Карибски пирати”, а на нас ни е оставена не леката задача да разберем каква е връзката на Спилбърг с Пиратите или всичко се е получило просто като съвпадение. 

А това брои ли се :D

Но стига сме говорили за отдаване на почити, препратки и тем подобни. Нека разгледаме филма, като самостоятелен филм, защото определено има какво да се коментира. „Приключенията на Тинтин Тайната за Еднорога” е базиран върху комикса на белгийският писател и художник Ержé и разказва историята на журналиста Тинтин и неговия бял териер Сноуи. Благодарение на напредналата технология или ако трябва да бъдем по конкретни на motion-capture технологията, ставаме свидетели на един връх в технологично отношение. Това е може би най – доброто което може да се постигне в днешен етап. Но както добре знаете, а и сте се убедили вече, не всичко е толкова розово при използването на mo-cap метода. След Полярен експрес, Беулф и Коледна песен мисля, че на всички им стана ясно къде точно се крие грешката - неестествените лица. Човешките лица са напълно нереалистични и в повечето моменти изразяват не това чувство,  което трябва да остане като впечетление у зрителя, и това го доказва всеки близък кадър на лицата /подяволите имаше толкова много такивз/. Не че моето мнение ше възбуди интерес у онези, които трябва, но съм длъжен да отбележа, че мъртвите лица са проблем номер едно при motion-capture технологията.

 Въпреки това, тя не е никак за изхвърляне, защото благодарение на нея Спилбърг е успял да заснеми уникални кадри, каквито с обикновенни похвати би му било доста трудно, дори бих казал невъзможно. Тази технология му е дала възможност да се развихри до максимума и да ни въвлече в самата история по един невероятен начин. Монтажа и изумителния начин на снимане е може би най големия плюс на mo-cap технологията, безпорно ставаме свидетели на заснети кадри /на места представящи цяла сцена/ които рядко можем да видим в други филми.

 Историята няма да ви я разправям, защото тя е достатъчно увлекателна и интересна и ви оставям да и се насладите изцяло ако решите да се отдадете на това приключение. Относно 3D-то на места може да забравите, че гледате филм в три измерения, но има и моменти в които доста добре се виждат нещата, като ви предопреждавам да внимавате да не ви „удари” нечий бастун или ястребът на Ракхам да ви „избоде” очите. Като цяло останах доста доволен от филм и го препоръчвам горещо на тези които се чудят какво да изберът. А за край са ни оставили еееей такава голяма и отворена порта, която ни подсказват за следващите два филма от предварително замислената трилогия чиито режисьор ще бъде Питър Джаксън, изявяващ се тук само като продуцент. Това е за сега от мен, с благи думи се разделяме и пожелавам успех на филма в Бокс Офиса /той тепърва ще се представя, все пак го гледаме 2 месеца преди премиерата му в САЩ/, защото той го заслужава, ето за такива филми си струва да се харчат пари, стига сме пълнили гушите на лайна, като Трансформърс или Карибски пирати /за последния просто няма думи, с които да опиша разочарованието си/!

Лична оценка: 8.9/10