„Кунг фу панда” беше изненада! „Кунг фу панда 2” е изненада на квадрат! По се завръща на големия екран след 3 годищно отсъствие с двойно по голяма страхотност и в тройно измерение. Но стига съм плямпал нека говорим по същество.
История – 7
Историята е увлекателна и прикувава погледа на малките още от самото начало макар и малко предвидима тя е забавна и преди всичко интересна. Тук отново главния герой /казвам отново защото Ранго постоянно си задаваше същия въпрос/ си задава така измъчващия го въпрос „Кой съм аз?” и „Какво по дяволите е това „Вътрешен мир” Търсейки отговора на първия въпрос, По разбира истината за своето съществуване и от къде на къде се е забатачил в китно селце с баща патка, готвейки нудълс /май така му беше името... /. И тук драмата не липсва, което в никакъв случай не е като минус като цяло, напротив даже е много добре пресъздадено и въздейства много силно върху зрителя.
Екшън – 10
Екшън сцените са просто перфектни, още повече когато се намесват и комичните моменти нещата замирисват на смях и то през сълзи. Всичкото това нещо случващо се буквално пред очите ви е знак за оправдани 7 лева дадени на касата. А като стана дума за 3D…
3D – 8
то е добро! Може да се каже, че на места картината доста се размазваше, следователно от това очите ви също, на заден план нещата не бяха пипнати и общо взето там картината се размазваше. Иначе като цяло имаше доста предмети които буквално излитаха от екрана към вас.
Като за край съм ви подготвил позитивен коментар, колкото и странно да звучи това. Филма ще ви забавлява и е един перфектен избор за вторничния следобед. Забавен интересен с добри 3D ефекти, какво повече да се иска от филм създаден предимно за децката аудитория.
История – 7
Екшън – 10
3D – 8
7 + 10 + 8 = 25 : 3 = Лична оценка 8.3 от 10
Няма начин, някой от вас, потребителите на Фейсбук, да не е осъмвал поне веднъж с онези сърцераздирателни съобщения на стените си за това как като малки сме си бъркали с кирливите си пръсти в носовете си и сме си вадили зелените секрети или за това как сме мечтали да станем принцове и принцеси, как сме се радвали на вафла от 10 стотинки, как сега времената са се променили драстично и си купуваме Нестле лаян за 1 лев и мечтаем да станем индустриални мениджъри. Да, тези времена бяха преди, когато аз самия даже и прав под масата не съм ходел, а съм се мандихерцал .... някаде другаде.
Започнах с този увод, защото филма, който гледах днес имаше за цел да пресъздаде точно онова споменатото по горе време. Със „Супер 8” Джей Джей Ейбрамс опитва да възкреси част от това изгубено време и отдава почит и поклон пред класическия Спилбърг от 70-те и 80-те. Всеки, който е гледал негови филми ще се досети за какво става въпрос. Като изгледате филма ще видите, че има доста познати фрагменти от творчеството на чичко Спилбърг като например темата за семейството, за липсата на единия родител, проблемните отношения с бащата, тема, която е силно застъпена при Спилбърг.
Казано на прост език Супер 8 отдава почит на онова кино, което вече не се прави. Сюжета като цяло проследяа две истории. Първата сюжетна линия проследява действията на групата млади кино-дейци впуснали се да правят кино, а втората, сай-фай елемента на изтърваното „чудовище”, което започва да вилнее из района и да създава проблеми на местното население. Както може да се досетите и сами, първата линия заема с пълни шепи от филми като „Дяволчетата”. Втората сюжетна нишка пък ще Ви накара да си спомняте с умиление за извънземните епоси на Спилбърг като „Близки срещи” и най-вече „Извънземното”. Ето това се опитах да ви обясня, че самия филм е с носталгично настроение към творчеството на истинските кино творци, онези, които днес много кино-инвалиди се опитват да копират и замажат с тонове специални ефекти, а както сами виждате това може да се случи и не по този начин. Запалените киномани биха усетили това настроение и филм би им се харесал, но ако влезите в хладния киносалон с надеждата да видите нещо от ранга на лигави вампирски лайна ще си излезите още посредата на прожекцията както не малко хора направиха днес докато бях в залата.
И накрая резултата представен в цифри:
Филма е Супер 8/10 /лична оценка/
Скъпи приятели в момента в който разбрах че тостери и кафемелачки отново ще оживеят на големия екран и то в още едно трето измерение започнах да събирам пари не само за билет а и за още няколко жизнено важни предмета за предвидимото колабиране в кино салона. Ще бъда така добър и ще споделя с вас с какво трябва да се запасите ако ще гледате последното лайно излязло от аналните дълбини на плужека Майкъл Бей. Като за начало няма да е зле да се запасите с бистра водица и суха храна защото филма е непоносимо дълъг, следващото нещо което трябва да си вземите е ножица с която лесно ще можете да си прережите вените ако в някой момент получите можъчен пристъп и мъките ви да свършат бързо. А ако случайно не стигнете до там задължително си носете легенче защото на много от вас ще им се доповръща от непоносимото главозамайване. Всичко това може да намерите в най близкия магазин и не ви остава нищо друго освен да се запътите с бодра крачка към най близкия кино салон.
„Трансформърс” 3 е предизвикателство за здравия разум и изпитание за сетивата. Това го доказва всяка една шибана минута от самото му начало. Факторите са много: актьорска игра, сюжет, та дори и музика. Може би тук е мястото да обърна внимание на най – доброто в целия филм а това са невероятните специални ефекти и 3D-то което е наистина добро. За всеки един от факторите ще обърна специално внимание, но като за начало искам да започна с това с което филм на мистър Бей неможе – ефектите. „Трансформърс 3” е ефектен – визуалните му моменти са наистина изпипани. В тази област на Майкълчо може да се конкорира само колегата му Роланд Емерих, който също обича да си играе със CGI лайната. Та той създаде визуалния шедьовър „2012”. Но когато говорим за визуални ефекти няма как да не споменем и прословутото 3D което така натрапчиво ни го натякваха. Може би най доброто от Аватар насам, колкото и да се повтарям. Но това неможе да ви учуди защото и тук е барал чичко Джемс. Истинска наслада е да гледаш как ламарини се търкалят около теб, експлозии се взривяват пред очите ви. Държа да отбележа, че сцената със парашутистите е заснета по неповторим начин и може да се показва като пример за това как да се прави качествено 3D заснемане. Тя е можеби най добрата сцена в целия филм.
Но стига с толкова хвалби, защото филма не го заслужава и ако продължавам така ще си помислите че ми е харесал и едвали не ще получи оценка по голяма от 5. Избийте си го от главите. Филма е пълна скръб. Сюжетните дупки зеят отвсякаде но на кого му пука нали има пукотевица и един женски задник който ни се навря в очите още в първите минути на филма. Да гъзът на пиклата заместила моята „любима” Фокс се казва Роузи Хънтигтън–Уайтли това е дебюта и на голям екран и тя го започна със задника си. Девойката се мъчеше да бъде полезна с нещо но така и не и се получаваха нещата, явно трябва още много хляб да яде за да содтигне ранга на колежката си Фокс, а щом гони нея представете си по скалата на рихтер колко зле е момичето. Следващата пртивна физиономия която вече крайно немога да понасям е лигльото Шая Лебоф. Противната смрад играе толкова изкуственно, че на сцената гокато заплака за любимата си играчка ме разчувства чак мен, но от кеф а от неговото преиграване мислейки се за велик актьор.
Каквото и да си говорим, филмът се оказа боклук от класа. Единствените два позитива които открих аз и приятелят ми доло бяха двете цици на Роузи, която поне по визия надминава колежката си от предходните 2 серии.
Никога до сега не съм обръщал голямо внимание на музиката в даден филм, но тук няма как да не спомена факта , че боклукът Стив Яблонски си е взел заплатата с нулеф коефициент на полезно действие. И това нямаше да го забележа ако не бях гледал Генезис над 10 пъти вече. Толкова крадено, толкова крадено че няма накаде! Това е първият филм в който ми се искаше да си бях взел и тапи за уши защото музикато буквално ме дразнеше. Все едно слушам кавър на българска чалга от някой сръбски/гръцки изпълнител.
Като за край няма да се оливам много и без това това подобие на ревю стана нечовешко дълго колгкото е самия филм, затова на бързо бих обобщил така. Филма ще се хареса на масовата публика защото в горещия умотирелен летен и работен ден всеки ще иска да седне на хладно и да изгледа нещо зрелищно и отпускащо забавно лайно. Но за ценител, който търси някакъв дълбок смисъл в цялата дандания, ще му предложа да си купи онея неща за които ви споменах по горе, но в комплекта да си добави и компактна възглавничка за лека следобедна дрямка, няма да му е в излишек със сигорност.
Лична оценка: 3.8/10
About the Author
0 коментара